Пътепис Добрич – Трявна – Добрич

1 ден: Тръгнахме около 6.30. Нищо особено по пътя до Дряново с малки почивки.
Решихме да посетим Дряновския манастир и пещерата Бачо Киро, където шумна група баби се разпяваха с любимите си песни. Видяхме прилепче, излязло по погрешка извън пещерата.

IMG_0021[1] IMG_0004[1]

Продължихме по криволичещ път през Цареви ливади и пристигнахме в Трявна към 14.00 ч. Посрещна ни вежлива домакинка.
С разочарование установихме, че няма ограден двор, както сме свикнали, но по- късно забелязахме че повечето дворове са така. В крайна сметка останахме доволни от условията.
2 ден: Решихме да се разходим в района и да разпитаме за забележителниости за посещаване. Подготвихме се с храна за поляна, тръгнахме с бодра крачка, видяхме нещо като блато с папури, водни лилии, малки дворчета с огромни бобове и царевици, действаща пералня. Но най- малката планинарка реши, че е много уморена и…пораженчески изпратихме мъжете за кола. Изядохме храната в къщата и седнахме да умуваме сериозни маршрути.

IMG_0044[1]

Следобед се разходихме из Трявна- добре поддържан, чист център. Разгледахме църквата преди площада, часовниковата кула, музея на площада, където ни показаха различни видове часовници. В класната стая децата изпробваха всичко. В уличката с безброй сувенирчета погледахме как се прави дърворезба, а после посетихме къща с много изложени резбовани произведения.

IMG_0064[1]

3 ден: С колите тръгнахме по пътя за Габрово. Спряхме в с. Торбалъжите, което открихме само в една подробна карта. Разпитахме за пътека към с. Боженци и ни казаха че е на 1/2 час път през гора. При последната къща си поговорихме с дядо Кънчо, който ни разказа няколко истории. Оказа се първи братовчед на бивш кмет на Добрич…та установихме със жалост че ни е управлявал човек, роден в Торба лъжи…От тук се виждаха Бузлуджа и Шипка.

IMG_0118[1]
В полянките след селото ухаеше на мащерка. Няма как да не си съберем, както и жълт кантарион и див джоджен. А узрелите къпинки ни подсилваха и деряха през целия преход. Маркирана пътека през гората, на места доста стръмна, ни заведе до с. Боженци, където отпочинахме на по чаша кафе или сок на двойни цени… Поразгледахме къщите, голяма част от които бяха затворени. Любувахме се на лястовичките, които хранеха малките си и поехме наобратно. Разходката в гората, мириса на бор така ни харесаха, че впечатленията от селото бледнеят.

IMG_0155 IMG_0168

С колите продължихме през Габрово и посетихме Соколския девически монастир. Много красиво и величествено място, неповторима чешма в двора(строена от уста Колю Фичето), чудна църква с интересна история, която видяхме как реставрират. В дупка в скалата, от която понякога капела чудотворна вода, хората бяха напъхали множество листчета с молби за изцеление към св. Пантелеймон. От това свято място се откриваше красива гледка.

IMG_0182[1] IMG_0187[1]
Върнахме се до Етъра. Спряхме и в Габрово- много вода, мостове, чист и поддържан град.

IMG_0290[1]

4 ден: разхoдка в Трявна. Започнахме от музея на иконописа. Уредничката ни разказа, че икони се рисуват от 1830, а там видяхме доста датирани от 1840, т.е. явно са едни от първите. Поради липсата на познания иконите породиха в нас доста въпроси. Видяхме и санаториума в съседство(доста запуснат), основан от царица Йоанна- пърия за белодробни заболявания.
Продължихме с музея за африканско и азиатско изкуство- най- голям на балканите. На комина му бяха свили гнездо семейство щъркели. Имаше доста африкански маски, статуетки от Тибет и Непал. Бих отделила повече време, но…обедна почивка. За компенсация уредничката ни препоръча да посетим много красиви местности, които предвидихме за следващия ден.

IMG_0296[1] IMG_0314[2]
Продължихме със Славейковата къща- чухме историята на Петко Славейков и неговите успели деца. После разгледахме Калинчевата къща с много дърворезба и изпихме по кафе в двора й под лозите.

IMG_0330[1]
5 ден: Тръгнахме с колите в посока гр. Плачковци. Пътя криволичи нагоре и открива все по- красиви гледки. Стигнахме до гара Кръстец, която се оказа най- високата международна гара в България. Вежлив кантонер дойде да ни обясни по картата къде е хубаво да отидем.

IMG_0364[1]
С колите се запътихме към параклиса Св. Иван Рилски. Продължаваме пеш по черен път, а после по пътека. Спряхме на заслона “Царски кладенец” да изпием по вода и продължихме. Стигнахме до параклисчето, построено до огромна скала, където вероятно са пренощували 7 нощи мощите на светеца, защото църквата в Търново не била довършена. На връщане събрахме билки от ароматна поляна и похапнахме край кладенеца.

IMG_0394[1]   IMG_0385[1] IMG_0386[1]
Върнахме се при колите и продължихме към Бъзовец(не го срещнахме по картите). То се намира в шестицата, която описва ЖП линията в този район. Посрещна ни църквата Св. София и заслон с голяма пещ. Долу поговорихме с местен чичко. Тук има гара и четирима постоянно обитаващи. Показа ни пътеката към върха.Тя водеше през прекрасна борова гора. До там се стига и по черен път, но се възползвахме от въздуха.А гор е(голям заслон с пещ, пейки и масички за почивка) се откриват прекрасни гледки към всички посоки, успокояващи и приспиващи. Мирисът по нищо не напомня на градския. Отново събрахме билки- мащерка, жълт кантарион, риган, див джоджен.
Доволни от преживяното потеглихме обратно.

IMG_0412[1] IMG_0420[1]
След Плачковци свихме към с. Енчовци за да видим църквата там- обявена за нац. паметник, построена някъде…1840г. За съжаление беше затворена, а селото явно беше малко населявано., с тук- там някоя виличка. Имаше къщи, строени преди освобождението, а оттам минава и пътя на кап. Никола.
Вероятно селото има бъдеще за еко- туризъм.
6 ден: Сбогувахме се с домакинката, която дойде да ни изпрати. Спряхме в Търново за да посетим Царевец.

Коментари: