Езици за програмиране C++

I. Формалните езици представляват изкуствено създадени езици, които имат следните елементи-

  1. азбука(допустимите за езика символи)
  2. синтаксис(правила за изграждане на изречения, изрази)
  3. семантика(смисъла на изреченията, изразите)

За такива формални езици могат да се приемат писането на ноти, изписването на химични формули, езика Есперанто(който също е изкуствено създаден) и др.

II. Езиците за програмиране от високо ниво също представляват формални езици за описание на данните и алгоритмите.

Програма– последователност от команди, реализиращи алгоритъм, записани на ЕП. Програмата става изпълнима от компютъра след като бъде преведена на машинен език. Това вършат транслаторите, които биват интерпретатори и компилатори, спред начина по който превеждат.

Средите за програмиране включват следните елементи: текстов редактор(за въвеждане текста на програмата), транслатор(ако е компилатор, след изпълнение на програмата следва…), превод на програмата в обектен код(obj), свързващ редактор(свързва всички необходими файлове за нашата задача, напр. библиотеките(файлове с готови програмни части))

ep1

III. Общо описание на езика С++:

  1. Предимства на езика С++, развитие на езика С:

a)      поддръжка на абстрактни типове данни

b)      поддръжка на обектноориентирано програмиране

c)      надграждащо програмиране

2. Елементи на езика С++:

a)      Азбука- малки и големи лат. букви, цифри, знаци

b)      Думи- запазени думи, стандартни думи- използват се с определена семантика.

c)      Идентификатори- потребителски имена на величини и конструкции- могат да започват с лат. Буква, да съдържат лат. букви, цифри, долна черта. Запазените думи не могат да се използват за идентификатори.

d)     Оператори- основни структурни единици, последователност от елементи, които водят до изпълнението на команди от процесора. Операторът е еквивалентен на изречение в говоримите езици(завършена конструкция). Операторите биват за:

  • Описание на програмни обекти
  • Аритметични и логически операции
  • Управление на изчислителния процес

3. Структура на програма:

str

Пример:

#include <iostream.h>

int main()

{

int a,b;

cout<<„Въведи страни на правоъгълник“<<„\n“;

/*Страните трябва да са цели положителни числа*/

cin>>a>>b;

cout<<„Лицето на правоъгълника е:“<<a*b;

return o;

}

Коментари: