Ужасно силно и адски близо
“Ужасно силно и адски близо” е филм на режисьора Стивън Далдри. Трикратно номиниран за “Оскар”, Далдри е създател на “Часовете” и “Четецът”. Сценарист на лентата е Ерик Рот, който освен с превърналия се в класика “Форест Гъмп”, е познат и със “Странния случай с Бенджамин Бътън”.
Освен с интересен сюжет и две номинации за “Оскар”, филмът определено впечатлява и с изключителен актьорски състав. Главните роли за поверени на Том Ханкс (“Спасяването на редник Райън”, “Терминалът”, “Шифърът на Леонардо”), Сандра Бълок (“Сблъсъци”, “Невидима зона”, който й носи Оскар за най-добра женска роля) и Томас Хорн, за когото това дебют на големия екран.
Партнират им Виола Дейвис (“Трафик”, “Извън контрол”, “Южнячки”) и Макс фон Сюдов (“В какво се превръщат мечтите”, “Робин Худ”). Историята: Оскар (Томас Хорн) е изключително силно привързан към баща си (Том Ханкс), който загива при атентатите на 11 септември. Момчето, което е гениално, но общува трудно, се опитва открие какво се крие зад един ключ, намерен сред вещите на баща му.
Възражение по съвест
Мел Гибсън отново сяда на режисьорския стол, този път, за да обори оксиморона войник-пацифист в лицето на Дезмънд Дос. По действителен случай.
Историята ни връща в разгара на Втората световна, когато младият Дос (Андрю Гарфийлд) трябва да реши как да се включи във войната без да използва оръжие и без да прекрачва моралните си и религиозни възгледи. “Докато другите отнемат животи, аз ще ги спасявам” е мотото, под което успява невъоръжен да измъкне 75 ранени от вражеския огън и да си заслужи първо медал за храброст, а после и това кърваво пиршество за сетивата от Гибсън. С майсторско усещане за време-пространство смелото сърце ни внедрява в тила на врага и садистично се подсигурява, че сме наясно по колко различни начина куршум, бомба или граната могат да разкъсат човешко тяло. Кога съвестта се оказва по-полезна от насочения мерник? Слушаме отговора от окопите и се надяваме на “винаги и навсякъде” извън тях.
Чернобил
Минисериалът разказва историята на инцидента в ядрената електроцентрала в Чернобил от 1986-а и смелите мъже и жени, които пожертваха себе си, за да спасят Европа от ужасяваща катастрофа.
СЕРИАЛЪТ Е ПЪЛЕН С ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ И ДАВА ДЕТАЙЛЕН ОТГОВОР НА ВСИЧКИ ВЪПРОСИ ПОКРАЙ АВАРИЯТА В ЧЕРНОБИЛ:
от това, как работят атомните електроцентрали, до това, какво е довело до това бедствие. За българската публика сериалът ще е още по-интересен, защото част от зрителите са гледали събитията през 1986, така да се каже, от първия ред, а за по-младите историята е изяснена без премълчани събития, веднъж и завинаги.
П.П: По време на филма се наложи да обясняваме на дъщеря ни защо това или онова е било така през социализма. Имаше и много химична информация с образователен ефект.
Изворът на жените
Попаднах случайно на инофрамция за режисьора Раду Михаеляну и ми стана интересен. Със сигурност ще гледаме още негови филми, защото този беше различен и интригуващ.
Авторът влиза в арабския свят с “Изворът на жените” – история за два основни проблема в Африка и част от Ориента: сушата и еманципацията. Водата не достига, няма права за жените и проблемът не е от вчера. Толерантният автор не издига плакат срещу Корана и мъжете, а снима послание в забавна форма с хумор и автентични изпълнения на музика и танци. Филмът е карта за мястото на жените по принцип, в частност на мюсюлманските и модернизацията е метафорична. Съпътстващи теми са връзката между грамотност и религия, равенството между половете и свободният избор в брака и любовта. Изведени от мястото на действие, въпросите засягат и останалия свят, но официалната политика в арабския ги издига по-видимо и широко.
П.П: Дали изборът на жените е водата? Ще разберете чак накрая.
Трагикомедия.
Влакът на живота 1998
Това всъщност е първия филм на Раду Михаеляну. Наистина много лъха на Горан Брегович, но чак след като го изгледахме, видях че той е композирал музиката. Абе имат атмосфера филмите на този режисьор и музика и танци и много народи. И уж един такъв комичен и накрая храс! Сериозни теми, представени по лек и приятен за гледане начин.
Критиците във Венеция, Сао Паулу и Берлин са въодушевени, както и публиката, навсякъде, където е показван този филм. Суровото лято на 1941 г. Еврейската община на малко румънско село започва да изгражда истински влак и да избяга с него от нацистите в Палестина. Евреите подхождат серизно и деловито – цялото село събира средства за влака, учат немски и репетират ролите на подтисниците си…