21.06.2018
Днес учихме здраво до 16:00 цялата група.
След обучението си бях планувала да отида отново в Archiginnasio, защото минах много набързо преди два дни. Взех си билет, за да вляза в библиотеката и Анатомическия театър с маса за дисекции на човешки тела./снимки/
Влизам и в базиликата сан Петронио, където снимането е забранено. Тя е една от най-големите европейски църкви.
Правя безуспешен опит да се кача в по-високата кула. Ще има втори опит в друг ден.
Отправям се към базиликата Свети Стефан или така наречения комплекс „Седемте църкви“, датираща от 8-ми век. Това е едно от местата, което ме впечатли страшно монго. Много различна и странна, съчетание на много култури на едно място. Удивително е, че този комплекс се поддържа само от дарения/както и всички други базилики в града – няма такси/. Имаше място за сувенири и други нещица, продавани от монах. Много исках да си купя нещо, за да ги подкрепя и заразглеждах подробно. Дойде един падре, който започна да ме уговаря на италиански колко хубави неща продават. Монаха деликатно му напомняше, че не го разбирам, но той продължаваше въпреки това. Не беше натрапчив, а много обаятелен и общителен. Тества ми едно парфюмче от Израел. Абе спечели ме човека и си взех две парфюмчета. Пита ме откъде съм и все „разговора“ течеше на италиански :). Сети се за розите и ме усмихна отново. Повтарям се, но – атмосфера, общителност, добрина. Оставам с най-добри чувства от Свети Стефан, падрето и манастирския котарак в двора.
Истории за Седемте църкви: Това е комплекс от седем религиозни сгради, които са свързани. Според легендите св. Петроний – епископът на Болоня, имал идеята да създаде базилика по модела на Божи гроб в Йерусалим. Комплексът е построен на мястото на древен храм, посветен а Изида. Датира от романската епоха и първоначално се е състоял от седем сгради. В началото на ХХ век започва мащабна реставрационна програма, която го свежда до четирите сгради, съществуващи днес. Въпреки това комплексът продължава да е един от най-романтичните и интересни паметници в Болоня. Влиза се през Църквата на разпятието, която има ломбардски произход и датира от VІІІ в. Странична врата на базиликата свети Стефан води до Църквата на Божи гроб – най-старата сграда в целия комплекс. 12 колони заобикалят ковчега с мощите на Сан Петронио, които са открити тук през 1141 г. В любопитен обичай бременните жени в Болоня обикаляли гробницата 33 пъти – по един за всяка от годините на Христос. След всяка обиколка пропълзявали в малката гробница, за да се молят. В края на ритуала отивали в близката църква „Мъченичество“, за да се молят пред фреската на бременната Мадона. В църквата има и естествен извор, който е с много висока символна стойност: той представлява река Йордан, където Христос е кръстен – идея, която е отразена и в седемте колони от африкански мрамор, използвани повторно в гробницата. Изворът всъщност вече е съществувал, когато първоначалният храм ан Изида е бил построен. Странична врата води до църквата, посветена на св. св. Виталий и Агрикола. Двамата мъже са господар и слуга, които стават мъченици на Болоня, когато губят живота си през 305 г., след като се превръщат в жертви на преследване. Църквата първоначално е посветена на св. Петър: на мястото е открита гробница с надписа Symon и така започват слухове, че това е гробът на първия апостол Симон, който по-късно става Петър. Макар че информацията няма историческа стойност, това естествено привлича много поклонници и ги отклнява от Рим. Папата естествено не е щастлив от подобно развитие и реагира по не особено дипломатически начин: нарежда покрива да бъде свален и църквата да бъде напълнена с боклуци. Едва след 70 години е позволено тя да бъде възстановена като място за поклонение, естествено, при условието, че името ще бъде сменено. Вътре има останки от мозаечен под, а в две малки странични апсиди се намират двата саркофага на св. св. Виталий и Агрикола, украсени с релефи на лъвове, сърни и пауни. На стената в десния кораб има кръст, който е идентифициран като кръста, който св. Агрикола е държал, когато е бил измъкван (кръста е много по-стар). От гробницата се преминава през „Двора на Пилат“, наречен така в чест на мястото, където Исус е бил осъден. Дворът е заобиколен от романска галерия от колони.В центъра има каменен кладенец, който е наречен „Кладенецът на Пилат“. Произходът му е ломбардски, от 8 век. Друг любопитен детайл е каменен петел на върха на колона под колонадата. Наречен е „Петелът на св. Петър“ и напомня за епизод от Страстите, когато апостолът отрича да познава Исус, а петелът кукурига три пъти. От двора се влиза в Църквата на Светата троица, или „Мъченичество“, наречена и Santa Croce, или „Разпятие“. Произходът й не е сигурен: може би в началото е била използвана за съхраняване на телата на св. Виталий и св. Агрикола оттук и „Мъченичество“ – Martyrium). В последния параклис има дървена скулптура, представляваща Поклонението на влъхвите: това е сцена от раждането на Христос, изградена от статуи, и е най-старата от този вид в света. Датира от ХVІІІ в. и е създадена от неизвестен болонски скулптор. Цветовете са добавени един век по-късно. Малкото оцелели фрески в църквата са от ХІV в.: една показва св. Урсула с нейните събратя мъченици, а друга изобразява бременната Мадона, която нежно гали корема си. От църквата се излиза директно във великолепен средновековен вътрешен двор. Построена на 2 етажа, обителта често се използва за изложби. Долната част датира отпреди 1000 г. Някои от капителите на колоните представят ужасяващи образи. Един е на гол мъж, който е смазан от канара. Друг показва мъж с глава, извита на 180°. Според легендата, когато Данте Алигиери учи в Болоня, обича да идва в този двор, за да разсъждава. Възможно е някои от тези капители да са вдъховили методите на изкупление, които той описва в „Чиститлище“.
Пътьом минавам през още една базилика за разкош – Сан Бартоломео, точно до кулите.
Проследете и следващия ден