[breadcrumb]

23.06.2018

Днес имам време за себе си, но всъщност го прекарах до обяд с колегите, които изчакваха времето за тръгване – Ингрид, Мике, Моника и Лидка.

Разговаряме за проектите, за различни забележителности в страните ни или други европейски градове, за вино, храна, за разликите при различните националности. Хубав, спокоен разговор. Ах, как ми се иска да знам по-добре английски…Ингрид всъщност разказа, че е не просто учител на възрастни, а учител в затвор. Каза, че обича своята работа, защото вижда промяната в учениците си. Странно племе е това на учителите…

Обядваме заедно за последно. Разделяме се, което признавам си ми носи тъга, защото не знаем дали и кога ще се видим отново.

Проверявам има ли още нещо, което да посетя. Разбирам, че вече съм пропуснала да видя една забележителност – библиотеката на болонския университет, в която има музейна част, но в събота затваря в 13. Всъщност през седмицата минавах от там, но все беше късно.

Отправям се към  Sanctuary of the Madonna di San Luca, което се намира на един хълм в края на града. Това ме принуди да се науча как да ползвам google maps за автобуси. Било лесно – показва ми номера на автобуса, къде имам смяна, кога идва следващия автобус и на всичко отгоре ми показва къде съм в момента. Стигнах без проблеми до портиките (арките), които водят до върха на хълма. Върви се около 2 киломентра. След вчерашния фитнес на кулата…пак на моменти се чудя защо тръгнах, но любопитството да видя все пак всичко не ме оставя да се откажа. С много усилия и пот стигам до горе, оглеждам църквата, гледките и се запътвам наобратно.

Арките всъщност са първото нещо, което прави впечатление. Те са навсякъде във старата част и на много места в съвременните части на града. Прочетох, че дължината им е около 40 км в целия град. Много са удобни, защото предпазват и от дъж и от пек. Разликата е впечатляваща! Измислили са го!

Пожелах да избера друг път за връщане и да видя една статуя на Гарибалди на кон. Любопитното е, че авторът е същия като на Цар Освободител в София. Срещу паметника е театъра Арена дел Соле.

Вече капнала и майстор в ползването на автобуси, си взех един за хотела. С колежките от Румъния сме последни и вечеряме заедно за последно.

Оправям сметките и стягам багажа.

Това май ще е последния ден, който описвам, защото утре няма да има кой знае какво за разказване.

Заобичах Болоня. Ароматът е различен, с висящите отвсякъде цветя и подправки или ароматите от храна. Приятен шум, множество колелета – всичко е очарователно. Италианците ми позволиха да ги усетя, като много контактни, дружелюбни, спокойни чревоугодници. Прекарах си чудесно и научих много за местата, които посетих. Ако някой ме беше накарал да чета за тези обекти, нямаше да ми е интересно, но когато четенето е свързано с изживяване, фактите са по-интересни.

Пожелавам на всеки да изживее историите и местата, които написах и да усети атмосферата на този град, да отвърне на прегръдката на италианците.

Приятен експириънс!

Ариведерче!