Болоня 16-24.06.2018 Ден 7

22.06.2018 Ден последен от нашето обучение.

След приключване на работата и раздаване на сертификатите се отправих отново към центъра. Бях решила да се кача в по-високата кула, която е отворена за туристи. Билет се взима от информационния център за 3 евро. Групата тръгна нагоре по тесни и много изтъркани стъпала. Кулата е висока 97 м. а стъпалата са 498. На моменти се чудех защо съм тръгнала… Фитнесът беше на ниво. Горе се открива гледка към града, но туристите са толкова много, че трябва да се изкачваме, за да надникнем през някоя от пролуките. Поетапно хората започнаха да слизат надолу, та най-сетне горе стана по-спокойно за дишане.

Поразходих се в пазар, на който попаднах случайно. Странно, но няма мухи и лоша миризма, въпреки че продаваха и риба.

Виждам, че имам пропуснато повикване. Оказа се, че е майката на Веси. Веси учи в Болонския университет. Не я бях виждала от дете, но защо пък не да се видим сега. Поговорихме с Веси – за образованието, за града, за други неща. Беше интересно, а тя е много приятно момиче. Показа ми магазина Tiger, откъдето купих някои щуротийки за вкъщи.

Прибирам се в хотела да си пусна един душ, че тази кула ме изпоти доста. Следващото ни и може би последно изживяване заедно е вечерята от Франческо в един ресторант.

Това, което проуснах да обясня за храната е, че италианците разделят яденето на първо и второ. Първото обикновено включва паста,а второто месо със салата или картофи. Другият вариант е пица, вместо двете части.

Някой колеги вече започнаха да си тръгеват. Нике от Гърция си тръгна първа. Хелен е за последно с нас.

Проследете и следващия ден

Коментари: