Болоня 16-24.2018 ден 5

20.06.2018 Или ден 3 от обучението.

Между другото Франческо сподели, че предната седмица е бил за една седмица в София и е гледал нестинари. Също, че храната е превъзходна! Това от италианец е комплимент.

Ние този път се обучавахме до обяд, защото беше наш ред да се разходим до Флоренция. Имаме си нова помощничка, която учи различни езици, един от които руски. Стана ми забавно да й вметвам руски думи за довиждане или здравей, защото се усмихва много приятно :).

Пътуването до Флоренция беше с обикновен италиански влак, пълен с много турсисти, хора, чат от които като че ли мигранти. Влакът прилича много на нашите, освен че седалките са по-хубави и има климатик. Места се намираха трудно. При това имахме смяна само за 3-4 минути на друг коловоз. Как ли се оправят туристите по нашите гари? До мен седеше една азиатска туристка, подготвена перфектно – с раница с въздушно охлаждане за гърба, с колани за кръста, с фланелка с ципове за проветрение, панталони с ципове за махане на крачолите и шапка с връвка. Имаше и лист с указание къде трябва да отиде. Типична организирана азиатска туристка.

Гарата е до санта Мария Новела.

Моята група се състои от Хелен, Линка и аз. Общо взето тръгнахме без план, прекосихме реката един мост преди Понте Вичио, та можахме да го снимаме от далеч. След това се изкачихме чааак до Форте Белведере. От там видяхме Флоренция отгоре. На връщане минахме през Понте Вечио. Не знам какво толкова му харесват, като нашия мост в Ловеч е. Може да е по-стар, но не ме впечатли много. Търсихме дълго едно прасе, за което Лидка беше чела – от устата му тече вода и пускаш монети с водата, ако те паднат в решетките под него, ще се върнеш пак. Имаше много навалица около него, а муцуната му е излъскана от търкане. Беше забавно.

Минахме през един площад с много скулптури на известни автори, сред които Давид на Микеланджело.

Следващата ни цел е Дуомо – наистина впечатляващо! С много детайли, нещо което не бях виждала преди. Вече доста уморени си харесахме ресторант, в който пихме по чаша вино и хапнахме. Обслужваше ни широко усмихнат, силно черонокож младеж, който си танцуваше леко, докато е без работа 🙂

Обобщено, след като видях много неща в Болоня, усетих атмосферата и се потопих в италианското ежедневи, Флоренция не ми хареса особено – много туристи, между които си проправяш път, много сергии, шум и то не естествен италиански, а някакъв комерсиален…

Връщаме се отново в Болоня. Влакът вече е по-спокоен.

Проследете и следващия ден

Коментари: