Болоня 16-24.06.2018 Ден 1

Все се каня да съм съвестен блогър и да си описвам преживяванията на време, за да не си ги забравям и все не остава време или не се наканвам.

Този пък се каня да си опиша преживяванията, наивно, по бай Ганьовски, че то така си тръгна уж не съвсем насериозно, защото имам слаб според моите разбирания английски, а тръгвам съвсем сама.

И така 16.06.2018- пътуване до Болоня. Тръгвам рано-рано към аерогарата в София. А там се извива една опашка пред България еър. Как да е, успяха да ми дадат билет, да ми вземат багажа, минах си чекинг-мекинг, както си му е реда, качих се на самолета и оттам к’во да видя – облаци, че си беше облачно.Изядох един сандвич, кола и шоколадче между облаците.

collage1

Към Рим вече взе да се появява земя. Личи си къде се обработва – като фаянсови плочки са парцелите. Красота!

collage2

Най-голямото ми притеснение беше как за час и 15 ще стигна от терминал 3 до терминал 1 в летището в Рим с моя английски. На билета ми пишеше gate B3. Чух една жена още в самолета да пита стюарда как да стигне до терминал 1. Той заобяснява, че трябва да ходи пеша извън терминала, не било далеко. Казах на жената, че и аз съм за там, но тя имала много време и не я изчаках, че беше бавничка. Първата служителка която попитах ми каза да следвам табелите с черно и бяло Transite. Браво на жената! По табелите, по табелите, с питане още 2-3 пъти като ги загубих, търчайки през цялото време, даже не помня какви друг чекинги и паспорт-проверки минах, стигнах до В3. Оказа се, че съм била за В4, ама това е лесно в сравнение с другото. Вече спокойна зачаках на опашката. Имаше още около 45 минути. Не разбрах какви бяха тия три опашки, че говореха само на италиански, но не ме върнаха. Тук за първи път усетих, че в Италия има много музика. До гейта имаше пиано и един човек седна и засвири. Накрая всички наоколо му пляскаха. Имам и видео, нооо видеата ще събера на едно, за по- цялостно изживяване. 🙂

В самолета още една кола, ама тоя път от Алиталиа. Наближаваме Болоня. Прави впечатление, че всеки си е кукнал къщата насред земята, която обработва. Тук къща, там къща…обработват хората и си живеят в ранчото.

collage3

Благополучно си взех багажа (бях в очакване и за изненади), взех такси до хотела (а то ми взе 20 евро).

С рецепциониста не се разбирахме много много, но ми стана ясно, че трябва да чакам, защото стаята ми не е готова. Даде ми папка с разни материали за курса. Междувременно намерих стола и се опитах да разбера каква е процедурата. Оказа се, че рецепциониста трябва да ми издаде карта към стаята, с която ми засичат какво съм яла. Явно ще се плаща на тръгване. Малко е неприятно, че не знам на какви цени ям, ама к’во да правя, беше обяд.

Настаних се към 15:00. Три пъти се качвах до третия етаж и слизах с багажа, докато намеря правилния коридор, но се бях зарекла, да не мъча рецепциониста с моя английски. В сградата има доста коридорчета, като стаите са достъпни само от правилния коридор. Хотелът отвън е цветен и красив, а от вътре леко минималистичен и удобен. Стаите са малки, но си има всичко необходимо за един човек./снимки/

Поизчаках да мине жегата и в 18:00 излязох на разходка, като преди това проучих маршрута си в google maps. Жегата още не беше минала… Някъде мярнах термометър – 30 градуса. Мислех да стигна само до един Карфур, но така и не го намерих и продължих. Италианките карат много колелета, а италианците мотори. Започна да става интересно. Стигнах до старата част на града където хората се двишат на сянка и се оглеждах на всички страни. Характерно за къщите в Болоня са дървените кепенци. Минавайки покрай множеството пицарии, отново се чуваше пиано и после пляскане. Явно в повечето заведения си има пиано и който желае, сяда и свири. Стигнах и до двете кули (символ на града) и други забележителности в района. Мястото е много оживено и от улични артисти и музиканти.

collage4

Прибирайки се намерих Карфура, но се оказа малък, като квартално магазинче. Прибрах се в хотела, вечерях (талиятети със сос болонезе, което тук се нарича рагу) и заспах уморена.

IMG_20180616_205302

Проследете и следващия ден

Коментари: