Йордан
Йовков

Биография
По жицата
Серафим
Другоселец
ОЩЕ

Старопланински легенди: Цикълът разкази „Старопланински легенди“ съдържа десет творби, в чийто сюжетен център стоят любовта, истината, добротата, нравствеността и красотата. Легендите ни пренасят в стари, хайдушки времена, под величествените върхари на Стара Планина.

Последна радост: В разказа 'Последна радост“ Йордан Йовков отделя толкова място на предисторията на военните събития, на мирния предвоенен живот на гражданите, колкото и на самата война. Разказът е писан три години след свършването на войната, писателят се е освободил от тираничната сила на нейното присъствието в живота му, той не се чувства безусловно подчинен на нейната динамика.

Милионерът: Пиесата „Милионерът“ от Йордан Йовков е една от най-ярките класически комедии. нейното съвременно звучене и днес разкрива и се оголват много теми от нашия бит, стремеж за вечна власт и богатство. Слухът за огромно наследство на доктора-ерген му отваря вратата към сбъдване на мечтата му да се ожени за любимата си. но родителите на неговата възлюбена също си имат мечта и тя е: да омъжат дъщеря си богато, а ветеринарният доктор не влиза в плановете им.

Вечери в антимовския хан: „Вечери в Антимовския хан“ е цикъл от разкази на Йордан Йовков, който той започва да пише в Букурещ през 1922 година и завършва в София през пролетта на 1928 г. В него има седем разказа. Критиката я нарича „една от най-мъдрите книги на Йовков, с дълбоко философско обобщение за живота, за това, което отминава и за това, което остава.

Женско сърце: Една от стратегиите на женското в сборника „Женско сърце“ - уреждане и поддържане на дом, е видяна в деструктивен план. Семейното гнездо е опразнено, естествените човешки връзки в него са нарушени. Проблематичен е пътят на грешницата Славенка назад към дома. Мълчаливият разговор с бога на един от героите в този сборник отново доказва, че пътищата божии са неведоми. А още по-неведоми са човешките друмища.

Жетварят: С повестта „Жетварят“ (1920) Йовков възвестява завръщането си към сюжетите и проблемите на българското село.

Обикновен човек: За първи път „Обикновен човек“, последната пиеса на Йовков, е поставена на сцената на Народния театър през 1935 г. Постановката, играна през сезон 1935—1936 г., минава незабелязано. Драмата е публикувана за първи път през 1936 година в книга.

Албена: В разказа „Албена“ „криминалната“ история е превърната в история за сложността на конкретния житейски казус, който не може да бъде лесно побран, лесно осмислен и твърдите и уж семантически ясни категории на оценяването-класифициране като „добро“ и „зло“.

Чифликът край границата:В романа „Чифликът край границата“ Йордан Йовков описва живота на едно добруджанско село в навечерието на събитията през септември 1923 година. Самите събития са предадени бегло, защото не те са центърът на сюжета. За писателя, а и за историята на литературата и обществените идеи по-важен е пътят към тях и причините, които ги пораждат.

Ако можеха да говорят: „Ако можеха да говорят“ пресъздава ежедневието на един български чифлик, намиращ се до добруджанското село Сърнено. Сборникът включва 22 класически български разказа, най-известните сред които са „По-малката сестра“, „Вълчицата“, „Бялата алаша“, „Дивачка“, „Виелица“, „Първескиня“, „Последна среща“ и др.

Разкази I II: Най-значимите си военни творби Йовков събира в излезлите през 1917 и 1918 г. два тома „Разкази“.

×

Автори: Теодор Ганчев и Весела Ганчева ЕГ "Гео Милев" 2019-2020