След седмица дистанционно обучение си вдигам главата. През торнадо ли минах? Още предния петък в едното училище започна обучения, в неделя жива връзка, обучение, в понеделник в другото училище инструктаж, съвети кое как, правя на колегите клипче как да си направят курсове в classroom, правя на учениците как да ползват курсовете.
Започнаха да идват и задълженията от РУО .
Ама колеги, моля ви се, трябва да планираме дейността! Отчет на свършеното до обяд! От едното училище: “Мария, качи това в сайта!”. От другото училище “Мария, качи това в сайта! Спешно е!!!”. Телефонът ми е с включен интернет и звукът напомня на морзовата азбука. Ама непрестанно!!! Учениците в едното училище си направиха messinger или facebook групи и ме добавиха в тях. Там имам 13 класа + ЗИП(с тях групата ни е от началото на годината). Хвърлям по едно око за забавление. Колегите се чудят как да си организират работата. Качвам материали на учениците за моите часове – да поработят и по моя предмет. Понеделник свърши. Жива съм! Имах дете…То как прекара деня? За фон си мисля дали ще стане връщането на голямата от Англия. Чуваме се поне за кратко. Мутафчийски ни съветва.
Ден две: В групите започнаха да се включват колеги, които са ползвали до сега само имейл. “Включете ме в групата!”. “Ама госпожо, вие сте в групата щом пишете!” “Не в такава! Аз искам в друга!”, “Ако не прочетете веднага какво съм ви писала, ще ви пиша двойки!”, “Ученици, пратете си имейлите на имейл. …….. защото госпожата иска да се свърже с вас.”, “Деца, за домашно по изобразително – шарж. Пращайте рисунките си тук.” Най-сетне нещо по-изтънчено… “Абе ей! Стига с тези рисунки тук!”
Отчет в едното училище, отчет в другото. “Качи това!” “Качи онова!”
Отварям messinger. Това няма изчитане… Преглеждам само лично до мен. Всичко започва с увертюра “Много се извинявам, знам, че нямаш време, но би ли ми отговорила на следния въпрос?” Започвам по инерция да чета винаги от третия ред нататък… От принтера започват да хвърчат листи. “По БЕЛ мамо …” Направих първите си срещи на живо в zoom. Децата бяха почти всички на линия. Използвам GeoGebra за чертежите по математика. Столът под мен взе да се сплесква…Оцелях и днес… “Какво ще ядем днес?” И мъж съм имала… Чувам се с англичанката. Брифинг на щаба. Качвам видеа от живите срещи, че да няма оправдание “Аз не бях”. Изключвам интернета на телефона, за да мога да спя.
Ден трети: От радиото ме потърсиха за интервю. Разказвам в skype връзка как всичко е наред и всичко ще си дойде на място до ден два. Не лъжа, вярвам в това. “Мария, качи това!”, “Мария, качи онова!” Срещите на живо стават все по-чести. “Мъжо, моля те изключи звука на телевизора и не говори!” Детето не смее да влезе да яде.
“Ученици, отговорете как стъпка по стъпка Хитлер осъществява плановете си.” – побиват ме тръпки… Домашните от моите ученици започват да пристигат. “Пращам ви го и тук за всеки случай!”, “Госпожо, получихте ли го?”, “Госпожо, ние ще празнуваме рожден ден на братчето ми. Ще ви го пратя след два дни.” Детето: “Госпожата иска да пращаме усмивки, за да е сигурна, че сме в часа ѝ…Каза че няма възможност сега да се включим на живо” Госпожата ми звъни да ме пита как се работи със zoom. Всяко отваряне на messinger е все по-болезнено. Филип: “Госпожо, изтича ми домейна на сайта, помагайте!” Искам да врътна един кекс. Нямаме бакпулвер. Слагам маска, ръкавици, чакам опашка, пазаря. Дезинфектанта е свършил. От последния спирт правим нов.
“Какво ще ядем днес?” Добре, че поне кекс направих… Чувам се с англичанката. Хвърлям едно око и на Мутафчийски. Отчетите да не забравя. Качвам видеа.
Ден четири: За математика си харесах CalcMe. Пробвах и mathType. Той се оказа Shareware и ми бъгна office пакета. Добре че са руснаците да си дръпна с крак, ама се оказа, че няма нужда, calcMe ми върши същата работа. Днес са ми по-малко часовете, но имам три + един часа на живо. “Мъжо, изключи звука на телевизора и не псувай, моля те!” Най-сетне успях да отбележа почти всички осмокласници кой как се е кръстил в имейла си. Подреждам всичко в таблици – 8, 9, 10 клас.
10 клас започнаха да ми прщат много хубави тестове. Препращам ги на колегите, да ползват ако искат. “Госпожо, пращам ви за всеки случай тук!” “Госпожо, мен защо не сте ме отбелязала?” “Госпожо, хареса ли ви?” “Госпожо, дано да ви впечатля!” “Госпожо, аз отсъствах предния път! Не разбирам за какво става въпрос.” Чувам се с англичанката. Мутафийски, Видеата. Отчетите.