История:
Терминът "вектор" произлиза от латинската дума vector, която означава носещ или водещ, влачещ, пренасящ . Интересът към векторите и векторното смятане се пробужда у математиците на XIX век във връзка с нуждите на механиката и физиката. Но значителна роля в развитието на теорията на векторите играят геометричните пресмятания още на древните гърци–Евдокс(408-355 год.пр.н.е.), Евклид.
Симон Стевин
През 1587 год. на холандски език е публикуван трактатът на Симон Стевин (1546-1620) "Основи на статиката". В него авторът стига до извода, че за намирането на резултата от събирането на две сили, действащи под ъгъл 900, е необходимо да се използва "успоредникът на силите", при което Стевин въвежда стрелки за означаването на силите.
Луи Пуансо
През 1803 год. излиза книгата на френския математик Луи Поансо (1777-1859) "Елементи на статиката".В нея аворът разработва теорията на векторите, които използва при разглеждане на сили действащи в различни направления.
Уилиям Хамилтън
Ирланският математик употребява за пръв път терминът "вектор" през 1845 год. в своята работа по построяването на числовите системи, обощаващи комплексните числа.Той е извел термините "скалар", "скаларно произведение" и "векторно произведение".
Каспар Весел
Датско-норвежки математик, по професия геодезист. Началота на изчисленията за насочена отсечка били за първи път опсани от този учен в неговите мемуари "опит за аналитично представяне на посоките ", публикувано в "Трудовете на Датската Академия на науките" през 1799 год. Каспар Весел създава тези мемуари, изхождайки от желанието да облекчи труда на геодезистите.
Лазар Карно
Този френски инжинер и учен също е допринесъл в работата с векторното изчисление. Учените преди него са разглеждали положителните и отрицателни отсечки само в пределите на една права. Той е въвел отсечки, имащи ралични посоки и фактически е проправил пътя към векторното изчисление. Някои символи и термини,които е въвел, в частност убозначаването на вектор с помощта на чертичка отгоре, са се съхранили до днес.