Вектори, които не лежат на успоредни прави.
Вектор, чиито краища съвпадат, се нарича нулев вектор $ 0↖ {→}$. Той няма определена посока, а дължината му е 0. Всяка точка може да се разгледа като нулев вектор.
Два вектора, които са противопосочни и имат равни дължини, се наричат противоположни.
Вектори, които имат една и съща посока и една и съща дължина, се наричат равни вектори.
Нека са дадени два вектора $ AB↖ {→}$ = $ u↖ {→}$, $ MN↖ {→}$ = $ v↖ {→}$
Построение:
- Избираме произволна точка О;
- Построяваме $ OL↖ {→}$ с начало О, като $ OL↖ {→}$ = $ u↖ {→}$;
- Построяваме $ LK↖ {→}$ с начало L, като $ LK↖ {→}$ = $ v↖ {→}$;
- $ OK↖ {→}$ = $ u↖ {→}$ + $ v↖ {→}$
Нека са дадени два вектора $ AB↖ {→}$ = $ u↖ {→}$, $ MN↖ {→}$ = $ v↖ {→}$
Построение:
-Избираме произволна точка О;
-Построяваме $ OL↖ {→}$ с начало О, като $ OL↖ {→}$ = $ u↖ {→}$;
-Построяваме $ OP↖ {→}$ с начало O, като $ OP↖ {→}$ = $ v↖ {→}$;
-Построяваме успоредник OLKP;
Диагоналът $ OK↖ {→}$ на успоредника е търсеният сбор
$ OK↖ {→}$ = $ u↖ {→}$ + $ v↖ {→}$
Разликата на векторите $ a↖ {→}$ и $ b↖ {→}$ се нарича сборът на векторите $ a↖ {→}$ + (- $ b↖ {→}$)
Свойства:
$ 0↖ {→}$+(-$ b↖ {→}$)=-$ b↖ {→}$
$ a↖ {→}$+(-$ а↖ {→}$)=$ а↖ {→}$-$ a↖ {→}$=$ 0↖ {→}$
Произведението на числото к с вектора $ u↖ {→}$ се нарича вектoр с дължина, равна на произведението от дължината на $ u↖ {→}$ и абсолютната стойност на к, еднопосочен с $ u↖ {→}$, ако к>0 и противопосочен, ако к<0.
|k.$ u↖ {→}$|=|k|.|$ u↖ {→}$|
T - За всяка точка C от правата AB съществува такова число к, че $ AB↖ {→}$=к.$ AB↖ {→}$
Т - Ако $ AC↖ {→}$=к.$ AB↖ {→}$, то т. С лежи на правата АВ.
Ако $ u↖ {→}$ и $ v↖ {→}$ са колинеарни вектори, то съществува точно едно число k, за което $ v↖ {→}$=k.$ u↖ {→}$
$$|k|={ |v|↖ {→}}/{ |u|↖ {→}}$$
Два вектора са колинеарни, тогава и само тогава, когато съществува число k, за което $ v↖ {→}$=k.$ u↖ {→}$.
Свойства на произведението:
k.(m.$ a↖ {→}$)=(k.m).$ a↖ {→}$
(k+m).$ a↖ {→}$=k.$ a↖ {→}$+m.$ a↖ {→}$
Автори: Елица Климентова и Николай Казаков ЕГ "Гео Милев" Добрич